терито̀рия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. терито̀рии, ж.
1. Ограничена земна площ, която е нечия собственост или под нечие разпореждане. Територия на стопанство.
2. Отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от морското пространство, с която се разпорежда една държава. Нахлуване на войски в чужда територия.
3. Прен. Област на занимание, на дейност. Предпочитана научна територия.
прил. териториа̀лен, териториа̀лна, териториа̀лно, мн. териториа̀лни. Териториално деление.
1. Ограничена земна площ, която е нечия собственост или под нечие разпореждане. Територия на стопанство.
2. Отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от морското пространство, с която се разпорежда една държава. Нахлуване на войски в чужда територия.
3. Прен. Област на занимание, на дейност. Предпочитана научна територия.
прил. териториа̀лен, териториа̀лна, териториа̀лно, мн. териториа̀лни. Териториално деление.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- теретореа
- теретореъ
- тереторея
- тереториа
- тереториъ
- теретория
- територеа
- територеъ
- територея
- териториа
- териториъ
- тиретореа
- тиретореъ
- тиреторея
- тиреториа
- тиреториъ
- тиретория
- тиритореа
- тиритореъ
- тириторея
- тириториа
- тириториъ
- тиритория
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | те-ри-то-рия | |
|---|---|---|
| членувано | те-ри-то-ри-я-та | |
| мн.ч. | те-ри-то-рии | |
| членувано | те-ри-то-ри-и-те | |
| звателна форма | — | |