зона

Речник на българския език

зо̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зо̀ни, ж.
1. Пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. Вилна зона. Гранична зона.
2. Пояс от земното кълбо с общи географски особености. Зоната на екватора.
прил. зона̀лен, зона̀лна, зона̀лно, мн. зона̀лни.

Грешни изписвания (1)

  • зонъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зо-на
членувано зо-на-та
мн.ч. зо-ни
членувано зо-ни-те
звателна форма