обсег

Речник на българския език

о̀бсег съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Територия, пространство, в което се проявява някаква дейност или влияние, сила.
2. Обхват, кръг, периметър. В обсега на стрелбата.

Грешни изписвания (2)

  • обсек
  • обсик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-сег
непълен член об-се-га
пълен член об-се-гът
мн.ч. об-се-ги
членувано об-се-ги-те
бройна форма об-се-га
звателна форма