протежение

Речник на българския език

протежѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Разстояние от единия до другия край по дължината на нещо. По протежението на реката.

Грешни изписвания (3)

  • протижение
  • прутежение
  • прутижение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-те-же-ние
членувано про-те-же-ни-е-то
мн.ч. про-те-же-ния
членувано про-те-же-ни-я-та