широта

Речник на българския език

широта̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. широтѝ, ж.
1. Само ед. Голям размах в дейност или голяма свобода, неограниченост. Широта на възгледите.
2. Обикн. мн. Шир, ширине.

Грешни изписвания (7)

  • шерота
  • шеротъ
  • шерута
  • шерутъ
  • широтъ
  • ширута
  • ширутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ши-ро-та
членувано ши-ро-та-та
мн.ч. ши-ро-ти
членувано ши-ро-ти-те
звателна форма