широчина

Речник на българския език

широчина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. широчинѝ, ж.
1. Обикн. ед. Разстоянието между двете крайни срещулежащи точки на тясната страна на предмет. Широчината на стаята е три метра.
2. Спец. Ширина (в 3 знач.).

Грешни изписвания (15)

  • шерочена
  • шероченъ
  • шерочина
  • шерочинъ
  • шеручена
  • шерученъ
  • шеручина
  • шеручинъ
  • широчена
  • широченъ
  • широчинъ
  • ширучена
  • ширученъ
  • ширучина
  • ширучинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ши-ро-чи-на
членувано ши-ро-чи-на-та
мн.ч. ши-ро-чи-ни
членувано ши-ро-чи-ни-те
звателна форма