жест

Речник на българския език

жест съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

жѐстът, жѐста, мн. жѐстове, (два) жѐста, м.
1. Движение, най-често на ръцете, с което се придава по-голяма изразителност на речта или се изразява чувство, желание и под.; изразително движение, най-вече на ръцете.
2. Прен. Великодушна или красива постъпка; щедро дарение. Направи голям жест за мене.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жест
непълен член жес-та
пълен член жес-тът
мн.ч. жес-то-ве
членувано жес-то-ве-те
бройна форма жес-та
звателна форма