1.
свобода̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. свободи, ж.
1. Спец. Само ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
2. Само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата.
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите.
4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването.
• Лишавам/лиша от свобода. — Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.
• Пускам/пусна на свобода. — Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!
1. Спец. Само ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
2. Само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата.
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите.
4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването.
• Лишавам/лиша от свобода. — Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.
• Пускам/пусна на свобода. — Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!
Синоними
Грешни изписвания (7)
- свободъ
- свобуда
- свобудъ
- свубода
- свубодъ
- свубуда
- свубудъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сво-бо-да | |
|---|---|---|
| членувано | сво-бо-да-та | |
| мн.ч. | сво-бо-ди | |
| членувано | сво-бо-ди-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Свобода̀
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (7)
- Свободъ
- Свобуда
- Свобудъ
- Свубода
- Свубодъ
- Свубуда
- Свубудъ