самостоятелност

Речник на българския език

самостоя̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • самостоятелнос
  • самостоятелнус
  • самостоятилнос
  • самостоятилнус
  • самостуятелнос
  • самостуятелнус
  • самостуятилнос
  • самостуятилнус
  • самустоятелнос
  • самустоятелнус
  • самустоятилнос
  • самустоятилнус
  • самустуятелнос
  • самустуятелнус
  • самустуятилнос
  • самустуятилнус
  • съмостоятелнос
  • съмостоятелнус
  • съмостоятилнос
  • съмостоятилнус
  • съмостуятелнос
  • съмостуятелнус
  • съмостуятилнос
  • съмостуятилнус
  • съмустоятелнос
  • съмустоятелнус
  • съмустоятилнос
  • съмустоятилнус
  • съмустуятелнос
  • съмустуятелнус
  • съмустуятилнос
  • съмустуятилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мос-то-я-тел-ност
членувано са-мос-то-я-тел-ност-та
мн.ч. са-мос-то-я-тел-нос-ти
членувано са-мос-то-я-тел-нос-ти-те
звателна форма