полет

Речник на българския език

по̀лет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀лети, (два) по̀лета, м.
1. Летене. Красив полет.
2. Прен. Порив, подем, възход. Полет на мисълта.

Грешни изписвания (1)

  • полит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лет
непълен член по-ле-та
пълен член по-ле-тът
мн.ч. по-ле-ти
членувано по-ле-ти-те
бройна форма по-ле-та
звателна форма