хвърчене

Речник на българския език

хвърчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фърчене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хвър-че-не
членувано хвър-че-не-то
мн.ч. хвър-че-ния
членувано хвър-че-ни-я-та