авиация

Речник на българския език

авиа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. авиа̀ции, ж.
1. Въздушните средства за придвижване; въздушен флот. Гражданска авиация.
2. Само ед. Въздухоплаване.
прил. авиацио̀нен, авиацио̀нна, авиацио̀нно, мн. авиацио̀нни. Авиационна техника. Авиационна компания.

Грешни изписвания (23)

  • авеацеа
  • авеацеъ
  • авеацея
  • авеациа
  • авеациъ
  • авеация
  • авиацеа
  • авиацеъ
  • авиацея
  • авиациа
  • авиациъ
  • ъвеацеа
  • ъвеацеъ
  • ъвеацея
  • ъвеациа
  • ъвеациъ
  • ъвеация
  • ъвиацеа
  • ъвиацеъ
  • ъвиацея
  • ъвиациа
  • ъвиациъ
  • ъвиация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ави-а-ция
членувано ави-а-ци-я-та
мн.ч. ави-а-ции
членувано ави-а-ци-и-те
звателна форма