въздухолетене

Речник на българския език

въздухолетене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ду-хо-ле-те-не
членувано въз-ду-хо-ле-те-не-то
мн.ч. въз-ду-хо-ле-те-ния
членувано въз-ду-хо-ле-те-ни-я-та