въздухопла̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед. Теория и практика на придвижването по въздуха на апарати, по-леки от въздуха.
Грешни изписвания (15)
- ваздохоплаване
- ваздохоплавъне
- ваздохуплаване
- ваздохуплавъне
- ваздухоплаване
- ваздухоплавъне
- ваздухуплаване
- ваздухуплавъне
- въздохоплаване
- въздохоплавъне
- въздохуплаване
- въздохуплавъне
- въздухоплавъне
- въздухуплаване
- въздухуплавъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-ду-хоп-ла-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | въз-ду-хоп-ла-ва-не-то | |
| мн.ч. | въз-ду-хоп-ла-ва-ния | |
| членувано | въз-ду-хоп-ла-ва-ни-я-та |