непринуденост

Речник на българския език

неприну̀деност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • непренуденост
  • непренуденуст
  • непренудиност
  • непренудинуст
  • непринуденуст
  • непринудиност
  • непринудинуст
  • нипренуденост
  • нипренуденуст
  • нипренудиност
  • нипренудинуст
  • нипринуденост
  • нипринуденуст
  • нипринудиност
  • нипринудинуст
  • непренуденос
  • непренуденус
  • непренудинос
  • непренудинус
  • непринуденос
  • непринуденус
  • непринудинос
  • непринудинус
  • нипренуденос
  • нипренуденус
  • нипренудинос
  • нипренудинус
  • нипринуденос
  • нипринуденус
  • нипринудинос
  • нипринудинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ри-ну-де-ност
членувано неп-ри-ну-де-ност-та
мн.ч. неп-ри-ну-де-нос-ти
членувано неп-ри-ну-де-нос-ти-те
звателна форма