непрестореност

Речник на българския език

непресто̀реност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • непресторенуст
  • непресториност
  • непресторинуст
  • непристореност
  • непристоренуст
  • непристориност
  • непристоринуст
  • нипрестореност
  • нипресторенуст
  • нипресториност
  • нипресторинуст
  • нипристореност
  • нипристоренуст
  • нипристориност
  • нипристоринуст
  • непресторенос
  • непресторенус
  • непресторинос
  • непресторинус
  • непристоренос
  • непристоренус
  • непристоринос
  • непристоринус
  • нипресторенос
  • нипресторенус
  • нипресторинос
  • нипресторинус
  • нипристоренос
  • нипристоренус
  • нипристоринос
  • нипристоринус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-рес-то-ре-ност
членувано неп-рес-то-ре-ност-та
мн.ч. неп-рес-то-ре-нос-ти
членувано неп-рес-то-ре-нос-ти-те
звателна форма