еманципация

Речник на българския език

еманципа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци. Еманципация на жените.

Грешни изписвания (23)

  • еманцепацеа
  • еманцепацеъ
  • еманцепацея
  • еманцепациа
  • еманцепациъ
  • еманцепация
  • еманципацеа
  • еманципацеъ
  • еманципацея
  • еманципациа
  • еманципациъ
  • емънцепацеа
  • емънцепацеъ
  • емънцепацея
  • емънцепациа
  • емънцепациъ
  • емънцепация
  • емънципацеа
  • емънципацеъ
  • емънципацея
  • емънципациа
  • емънципациъ
  • емънципация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еман-ци-па-ция
членувано еман-ци-па-ци-я-та
мн.ч. еман-ци-па-ции
членувано еман-ци-па-ци-и-те
звателна форма