равноправие

Речник на българския език

равнопра̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Състояние на равноправен; равенство. Равноправие на жената и мъжа.

Грешни изписвания (3)

  • равнуправие
  • ръвноправие
  • ръвнуправие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рав-ноп-ра-вие
членувано рав-ноп-ра-ви-е-то
мн.ч. рав-ноп-ра-вия
членувано рав-ноп-ра-ви-я-та