пълнопра̀вие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Притежаване на пълни права.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- палноправие
- палнуправие
- пълнуправие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пъл-ноп-ра-вие | |
|---|---|---|
| членувано | пъл-ноп-ра-ви-е-то | |
| мн.ч. | пъл-ноп-ра-вия | |
| членувано | пъл-ноп-ра-ви-я-та |