пълнолѐтие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- палнолетие
- палнулетие
- пълнулетие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пъл-но-ле-тие | |
|---|---|---|
| членувано | пъл-но-ле-ти-е-то | |
| мн.ч. | пъл-но-ле-тия | |
| членувано | пъл-но-ле-ти-я-та |