възмъжалост

Речник на българския език

възмъжалост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възмъжалос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-мъ-жа-лост
членувано въз-мъ-жа-лост-та
мн.ч. въз-мъ-жа-лос-ти
членувано въз-мъ-жа-лос-ти-те
звателна форма