трезвост

Речник на българския език

трѐзвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. трезв

Грешни изписвания (3)

  • трезвуст
  • трезвос
  • трезвус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трез-вост
членувано трез-вост-та
мн.ч. трез-вос-ти
членувано трез-вос-ти-те
звателна форма