разсъдливост

Речник на българския език

разсъдлѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • разсадливос
  • разсадливус
  • разсъдливос
  • разсъдливус
  • расадливос
  • расадливус
  • расъдливос
  • расъдливус
  • ръзсадливос
  • ръзсадливус
  • ръзсъдливос
  • ръзсъдливус
  • ръсадливос
  • ръсадливус
  • ръсъдливос
  • ръсъдливус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-съд-ли-вост
членувано раз-съд-ли-вост-та
мн.ч. раз-съд-ли-вос-ти
членувано раз-съд-ли-вос-ти-те
звателна форма