разсъдлив

Речник на българския език

разсъдлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

разсъдлива, разсъдливо, мн. разсъдливи, прил. Разсъдителен.същ. разсъдливост, разсъдливостта, ж.

Грешни изписвания (9)

  • расъдлив
  • разсадлиф
  • разсъдлиф
  • расадлиф
  • расъдлиф
  • ръзсадлиф
  • ръзсъдлиф
  • ръсадлиф
  • ръсъдлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-съд-лив
непълен член раз-съд-ли-вия
пълен член раз-съд-ли-ви-ят
ж. р. раз-съд-ли-ва
членувано раз-съд-ли-ва-та
ср. р. раз-съд-ли-во
членувано раз-съд-ли-во-то
мн. ч. раз-съд-ли-ви
членувано раз-съд-ли-ви-те