трезвен

Речник на българския език

трѐзвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

трѐзвена, трѐзвено, мн. трѐзвени, прил. Който не е пиян (от алкохол). Пие, но остава трезвен.
същ. трѐзвеност, трезвеността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • трезвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трез-вен
непълен член трез-ве-ния
пълен член трез-ве-ни-ят
ж. р. трез-ве-на
членувано трез-ве-на-та
ср. р. трез-ве-но
членувано трез-ве-но-то
мн. ч. трез-ве-ни
членувано трез-ве-ни-те