1.
умѐрен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
умѐрена, умѐрено, мн. умѐрени, прил.
1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи. Умерен във възгледите си. Умерен в исканията си.
2. Който е среден; посредствен. Умерено натоварване. Умерен ход. Умерена температура.
същ. умѐреност, умереността̀, ж.
1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи. Умерен във възгледите си. Умерен в исканията си.
2. Който е среден; посредствен. Умерено натоварване. Умерен ход. Умерена температура.
същ. умѐреност, умереността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- омерен
- омерин
- умерин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уме-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | уме-ре-ния | ||
| пълен член | уме-ре-ни-ят | ||
| ж. р. | уме-ре-на | ||
| членувано | уме-ре-на-та | ||
| ср. р. | уме-ре-но | ||
| членувано | уме-ре-но-то | ||
| мн. ч. | уме-ре-ни | ||
| членувано | уме-ре-ни-те | ||
2. умерен — мин. страд. прич. м. р.
умерен е производна форма на умеря (мин. страд. прич. м. р.).