тих
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
тѝха, тѝхо, мн. тѝхи, прил.
1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен.
2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тиха нощ. Тих двор. Тиха улица.
3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен. Тихо езеро. Тих площад.
4. Прен. За човек — който е спокоен, кротък.
5. Прен. За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно.
• Тиха вода. — Разг. За човек, който е потаен, тих, но може да навреди на някого.
1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен.
2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тиха нощ. Тих двор. Тиха улица.
3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен. Тихо езеро. Тих площад.
4. Прен. За човек — който е спокоен, кротък.
5. Прен. За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно.
• Тиха вода. — Разг. За човек, който е потаен, тих, но може да навреди на някого.
Синоними
- безшумен, безмълвен, беззвучен
- спокоен, смирен, хрисим, мирен, несмутим, безбурен, безметежен, успокоен, умирен, смълчан, млъкнал, притаен, кротък, мълчалив, сдържан, търпелив, безучастен, индиферентен, безчувствен, флегматичен, неподвижен
- замлъкнал, затихнал
- безгласен
- мек, пухкав, нежен, успокоителен
- ням
- недраматичен
- нисък
- призрачен, неясен, смътен, прелестен
- без особени събития
- безветрен, застоял
- ведър
- скромен, дискретен, непретрупан, обикновен
- сподавен, стихнал
- хладнокръвен, невъзмутим
- ясен, безоблачен