безшумен

Речник на българския език

безшу̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безшу̀мна, безшу̀мно, мн. безшу̀мни, прил.
1. Който не издава шум; тих. Безшумен двигател.
2. Прен. Незабележим, скромен. Безшумен подвиг.
нареч. безшу̀мно. Вървя безшумно. Върша си работата безшумно.

Грешни изписвания (3)

  • безшумин
  • бизшумен
  • бизшумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-шу-мен
непълен член без-шум-ния
пълен член без-шум-ни-ят
ж. р. без-шум-на
членувано без-шум-на-та
ср. р. без-шум-но
членувано без-шум-но-то
мн. ч. без-шум-ни
членувано без-шум-ни-те