безмъ̀лвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безмъ̀лвна, безмъ̀лвно, мн. безмъ̀лвни, прил. 1. Който не проговаря или не издава шум; мълчалив, тих. Той лежи безмълвен. Безмълвна планина.
2. Прен. Безропотен, покорен.
нареч. безмъ̀лвно. Гледам безмълвно.
същ. безмъ̀лвие, ср. (в 1 знач.).
2. Прен. Безропотен, покорен.
нареч. безмъ̀лвно. Гледам безмълвно.
същ. безмъ̀лвие, ср. (в 1 знач.).
Грешни изписвания (3)
- безмълвин
- бизмълвен
- бизмълвин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-мъл-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-мъл-в-ния | ||
| пълен член | без-мъл-в-ни-ят | ||
| ж. р. | без-мъл-в-на | ||
| членувано | без-мъл-в-на-та | ||
| ср. р. | без-мъл-в-но | ||
| членувано | без-мъл-в-но-то | ||
| мн. ч. | без-мъл-в-ни | ||
| членувано | без-мъл-в-ни-те | ||