безсловѐсен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безсловѐсна, безсловѐсно, мн. безсловѐсни, прил.
1. Който е лишен от способността да говори. Безсловесна твар.
2. Мълчалив, тих; безропотен. Безсловесна покорност.
1. Който е лишен от способността да говори. Безсловесна твар.
2. Мълчалив, тих; безропотен. Безсловесна покорност.
Грешни изписвания (15)
- безсловесин
- безслувесен
- безслувесин
- бесловесен
- бесловесин
- беслувесен
- беслувесин
- бизсловесен
- бизсловесин
- бизслувесен
- бизслувесин
- бисловесен
- бисловесин
- бислувесен
- бислувесин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-сло-ве-сен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-сло-вес-ния | ||
| пълен член | без-сло-вес-ни-ят | ||
| ж. р. | без-сло-вес-на | ||
| членувано | без-сло-вес-на-та | ||
| ср. р. | без-сло-вес-но | ||
| членувано | без-сло-вес-но-то | ||
| мн. ч. | без-сло-вес-ни | ||
| членувано | без-сло-вес-ни-те | ||