беззву̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
беззву̀чна, беззву̀чно, мн. беззву̀чни, прил. Който не издава звук или който е лишен от звучност.
същ. беззву̀чност, беззвучността̀, ж.
• Беззвучна съгласна. — Спец. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
същ. беззву̀чност, беззвучността̀, ж.
• Беззвучна съгласна. — Спец. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- беззвучин
- биззвучен
- биззвучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-зву-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-звуч-ния | ||
| пълен член | без-звуч-ни-ят | ||
| ж. р. | без-звуч-на | ||
| членувано | без-звуч-на-та | ||
| ср. р. | без-звуч-но | ||
| членувано | без-звуч-но-то | ||
| мн. ч. | без-звуч-ни | ||
| членувано | без-звуч-ни-те | ||