резона̀нс
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Способност на едно тяло да трепти и да звучи под влияние на друго тяло.
2. Спец. Способност да се усилват звуковите вълни, като се отразяват по определен начин.
3. Прен. Отзвук, отглас. Събитието получи резонанс и у нас.
1. Спец. Способност на едно тяло да трепти и да звучи под влияние на друго тяло.
2. Спец. Способност да се усилват звуковите вълни, като се отразяват по определен начин.
3. Прен. Отзвук, отглас. Събитието получи резонанс и у нас.
Грешни изписвания (3)
- резунанс
- ризонанс
- ризунанс
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-зо-нанс | |
|---|---|---|
| непълен член | ре-зо-нан-са | |
| пълен член | ре-зо-нан-сът | |
| мн.ч. | ре-зо-нан-си | |
| членувано | ре-зо-нан-си-те | |
| бройна форма | ре-зо-нан-са | |
| звателна форма | — | |