безгла̀сен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безгла̀сна, безгла̀сно, мн. безгла̀сни, прил.
1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив. Безгласно упорство.
2. Прен. Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита. Безгласна личност.
нареч. безгла̀сно (в 1 знач.). Той гледаше на всичко това безгласно.
1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив. Безгласно упорство.
2. Прен. Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита. Безгласна личност.
нареч. безгла̀сно (в 1 знач.). Той гледаше на всичко това безгласно.
Грешни изписвания (3)
- безгласин
- бизгласен
- бизгласин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-г-ла-сен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-г-лас-ния | ||
| пълен член | без-г-лас-ни-ят | ||
| ж. р. | без-г-лас-на | ||
| членувано | без-г-лас-на-та | ||
| ср. р. | без-г-лас-но | ||
| членувано | без-г-лас-но-то | ||
| мн. ч. | без-г-лас-ни | ||
| членувано | без-г-лас-ни-те | ||