глух
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
глу̀ха, глу̀хо, мн. глу̀хи, прил.
1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си?
2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/към молбите им.
3. Неясен, неотчетлив, тъп. Глухи изстрели.
4. Скрит, неявен. Глухо недоволство. Глуха омраза.
5. Тих, пуст, без прояви на живот. Глуха провинция. Глуха улица. Глухо място.
• В глуха линия. — Разг. В изолация, настрана. Държат ме в глуха линия.
1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си?
2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/към молбите им.
3. Неясен, неотчетлив, тъп. Глухи изстрели.
4. Скрит, неявен. Глухо недоволство. Глуха омраза.
5. Тих, пуст, без прояви на живот. Глуха провинция. Глуха улица. Глухо място.
• В глуха линия. — Разг. В изолация, настрана. Държат ме в глуха линия.