сподавен

Речник на българския език

1. спода̀вен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сподавин
  • спудавен
  • спудавин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спо-да-вен
непълен член спо-да-ве-ния
пълен член спо-да-ве-ни-ят
ж. р. спо-да-ве-на
членувано спо-да-ве-на-та
ср. р. спо-да-ве-но
членувано спо-да-ве-но-то
мн. ч. спо-да-ве-ни
членувано спо-да-ве-ни-те

2. сподавен — мин. страд. прич. м. р.

сподавен е производна форма на сподавя (мин. страд. прич. м. р.).