1. застоя̀л — прилагателно име (тип 76)
Значение
застоя̀ла, застоя̀ло, мн. застоя̀ли, прил.
1. За хранителен продукт — който е престоял, има лош вид и вкус. В хладилника имаше само малко застоял салам.
2. Който не се търси, не се купува.
3. За въздух, вода и под. — който не се движи. Лъхна го застоял въздух.
• Застоял ерген/мома. — Стар ерген/мома.
• Застоял живот. — Живот без достатъчно физически движения. Колата допринася за застоялия живот на съвременния човек.
1. За хранителен продукт — който е престоял, има лош вид и вкус. В хладилника имаше само малко застоял салам.
2. Който не се търси, не се купува.
3. За въздух, вода и под. — който не се движи. Лъхна го застоял въздух.
• Застоял ерген/мома. — Стар ерген/мома.
• Застоял живот. — Живот без достатъчно физически движения. Колата допринася за застоялия живот на съвременния човек.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- застуял
- зъстоял
- зъстуял
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | зас-то-ял | |
---|---|---|---|
непълен член | зас-то-я-лия | ||
пълен член | зас-то-я-ли-ят | ||
ж. р. | зас-то-я-ла | ||
членувано | зас-то-я-ла-та | ||
ср. р. | зас-то-я-ло | ||
членувано | зас-то-я-ло-то | ||
мн. ч. | зас-то-я-ли | ||
членувано | зас-то-я-ли-те |
2. застоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
застоял е производна форма на застоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. застоял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
застоял е производна форма на застоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
4. застоял — мин. деят. св. прич. м. р.
застоял е производна форма на застоя (мин. деят. св. прич. м. р.).
5. застоял — мин. деят. несв. прич. м. р.
застоял е производна форма на застоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).