застоял

Речник на българския език

1. застоя̀л прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

застоя̀ла, застоя̀ло, мн. застоя̀ли, прил.
1. За хранителен продукт — който е престоял, има лош вид и вкус. В хладилника имаше само малко застоял салам.
2. Който не се търси, не се купува.
3. За въздух, вода и под. — който не се движи. Лъхна го застоял въздух.
Застоял ерген/мома. — Стар ерген/мома.
Застоял живот. — Живот без достатъчно физически движения. Колата допринася за застоялия живот на съвременния човек.

Грешни изписвания (3)

  • застуял
  • зъстоял
  • зъстуял

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зас-то-ял
непълен член зас-то-я-лия
пълен член зас-то-я-ли-ят
ж. р. зас-то-я-ла
членувано зас-то-я-ла-та
ср. р. зас-то-я-ло
членувано зас-то-я-ло-то
мн. ч. зас-то-я-ли
членувано зас-то-я-ли-те

2. застоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застоял е производна форма на застоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. застоял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застоял е производна форма на застоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. застоял — мин. деят. св. прич. м. р.

застоял е производна форма на застоя (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. застоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

застоял е производна форма на застоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).