застоялият

Речник на българския език

1. застоялият — м. р. пълен член

застоялият е производна форма на застоял (м. р. пълен член).

2. застоялият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

застоялият е производна форма на застоя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).