застоя

Речник на българския език

1. застоя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 180it) редактиране

Значение

застоѝш, мин. св. застоя̀х, мин. прич. застоя̀л, св.вж. застоявам.

Грешни изписвания (8)

  • застойа
  • застойъ
  • застуйа
  • застуйъ
  • зъстойа
  • зъстойъ
  • зъстуйа
  • зъстуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зас-тоя зас-то-им
2 лице зас-то-иш зас-то-и-те
3 лице зас-тои зас-то-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зас-то-ях зас-то-ях-ме
2 лице зас-тоя зас-то-ях-те
3 лице зас-тоя зас-то-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зас-то-ях зас-то-ях-ме
2 лице зас-то-е-ше зас-то-ях-те
3 лице зас-то-е-ше зас-то-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице застоял съм застояла съм застояло съм застояли сме
2 лице застоял си застояла си застояло си застояли сте
3 лице застоял е застояла е застояло е застояли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях застоял бях застояла бях застояло бяхме застояли
2 лице беше застоял беше застояла беше застояло бяхте застояли
3 лице беше застоял беше застояла беше застояло бяха застояли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще застоя ще застоим
2 лице ще застоиш ще застоите
3 лице ще застои ще застоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм застоял ще съм застояла ще съм застояло ще сме застояли
2 лице ще си застоял ще си застояла ще си застояло ще сте застояли
3 лице ще е застоял ще е застояла ще е застояло ще са застояли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да застоя щяхме да застоим
2 лице щеше да застоиш щяхте да застоите
3 лице щеше да застои щяха да застоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм застоял щях да съм застояла щях да съм застояло щяхме да сме застояли
2 лице щеше да си застоял щеше да си застояла щеше да си застояло щяхте да сте застояли
3 лице щеше да е застоял щеше да е застояла щеше да е застояло щяха да са застояли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице застоял съм застояла съм застояло съм застояли сме
2 лице застоял си застояла си застояло си застояли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице застоял съм застояла съм застояло съм застояли сме
2 лице застоял си застояла си застояло си застояли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм застоял била съм застояла било съм застояло били сме застояли
2 лице бил си застоял била си застояла било си застояло били сте застояли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да застоя щяла съм да застоя щяло съм да застоя щели сме да застоим
2 лице щял си да застоиш щяла си да застоиш щяло си да застоиш щели сте да застоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм застоял щяла съм да съм застояла щяло съм да съм застояло щели сме да сме застояли
2 лице щял си да си застоял щяла си да си застояла щяло си да си застояло щели сте да сте застояли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих застоял бих застояла бих застояло бихме застояли
2 лице би застоял би застояла би застояло бихте застояли
3 лице би застоял би застояла би застояло биха застояли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зас-той зас-той-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зас-то-ял
непълен член зас-то-я-лия
пълен член зас-то-я-ли-ят
женски род зас-то-я-ла
членувано зас-то-я-ла-та
среден род зас-то-я-ло
членувано зас-то-я-ло-то
множествено число зас-то-я-ли
членувано зас-то-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зас-то-ял
женски род зас-то-я-ла
среден род зас-то-я-ло
множествено число зас-то-я-ли

2. застоя — ед. ч. непълен член

застоя е производна форма на застой (ед. ч. непълен член).

3. застоя — бройна форма

застоя е производна форма на застой (бройна форма).