застояхте

Речник на българския език

1. застояхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

застояхте е производна форма на застоя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. застояхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

застояхте е производна форма на застоя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).