застоявам

Речник на българския език

застоя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

застоя̀ваш, несв. и застоя̀, св. За стока в магазин — задържам се, не се купувам, не се пласирам. Скъпите мебели застояват.
застоявам се/застоя се. 1. — Оставам някъде по-дълго от нормалното, от очакваното. Застоя се в коридора и трябваше да я чакам. Вечер се застоява по заведенията.
2. За стока в магазин — задържа се, не се купува. Тези бонбони се застояха.
3. Задържам се по-дълго от очакваното да живея или работя някъде. Дойде за една година, но се застоя.
4. Оставам, трая по-дълго от нормалното. Застоя се студено време.
5. За въздух, вода — не се движа, не се проветрявам.
6. Диал. За малко дете — задържа се право. На десет месеца започна да се застоява.
същ. застоя̀ване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • застоявъм
  • застуявам
  • застуявъм
  • зъстоявам
  • зъстоявъм
  • зъстуявам
  • зъстуявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зас-то-я-вам зас-то-я-ва-ме
2 лице зас-то-я-ваш зас-то-я-ва-те
3 лице зас-то-я-ва зас-то-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зас-то-я-вах зас-то-я-вах-ме
2 лице зас-то-я-ва зас-то-я-вах-те
3 лице зас-то-я-ва зас-то-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зас-то-я-вах зас-то-я-вах-ме
2 лице зас-то-я-ва-ше зас-то-я-вах-те
3 лице зас-то-я-ва-ше зас-то-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице застоявал съм застоявала съм застоявало съм застоявали сме
2 лице застоявал си застоявала си застоявало си застоявали сте
3 лице застоявал е застоявала е застоявало е застоявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях застоявал бях застоявала бях застоявало бяхме застоявали
2 лице беше застоявал беше застоявала беше застоявало бяхте застоявали
3 лице беше застоявал беше застоявала беше застоявало бяха застоявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще застоявам ще застояваме
2 лице ще застояваш ще застоявате
3 лице ще застоява ще застояват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм застоявал ще съм застоявала ще съм застоявало ще сме застоявали
2 лице ще си застоявал ще си застоявала ще си застоявало ще сте застоявали
3 лице ще е застоявал ще е застоявала ще е застоявало ще са застоявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да застоявам щяхме да застояваме
2 лице щеше да застояваш щяхте да застоявате
3 лице щеше да застоява щяха да застояват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм застоявал щях да съм застоявала щях да съм застоявало щяхме да сме застоявали
2 лице щеше да си застоявал щеше да си застоявала щеше да си застоявало щяхте да сте застоявали
3 лице щеше да е застоявал щеше да е застоявала щеше да е застоявало щяха да са застоявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице застоявал съм застоявала съм застоявало съм застоявали сме
2 лице застоявал си застоявала си застоявало си застоявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице застоявал съм застоявала съм застоявало съм застоявали сме
2 лице застоявал си застоявала си застоявало си застоявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм застоявал била съм застоявала било съм застоявало били сме застоявали
2 лице бил си застоявал била си застоявала било си застоявало били сте застоявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да застоявам щяла съм да застоявам щяло съм да застоявам щели сме да застояваме
2 лице щял си да застояваш щяла си да застояваш щяло си да застояваш щели сте да застоявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм застоявал щяла съм да съм застоявала щяло съм да съм застоявало щели сме да сме застоявали
2 лице щял си да си застоявал щяла си да си застоявала щяло си да си застоявало щели сте да сте застоявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих застоявал бих застоявала бих застоявало бихме застоявали
2 лице би застоявал би застоявала би застоявало бихте застоявали
3 лице би застоявал би застоявала би застоявало биха застоявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зас-то-я-вай зас-то-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зас-то-я-вал
непълен член зас-то-я-ва-лия
пълен член зас-то-я-ва-ли-ят
женски род зас-то-я-ва-ла
членувано зас-то-я-ва-ла-та
среден род зас-то-я-ва-ло
членувано зас-то-я-ва-ло-то
множествено число зас-то-я-ва-ли
членувано зас-то-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зас-то-я-вал
женски род зас-то-я-ва-ла
среден род зас-то-я-ва-ло
множествено число зас-то-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зас-то-я-ващ
непълен член зас-то-я-ва-щия
пълен член зас-то-я-ва-щи-ят
женски род зас-то-я-ва-ща
членувано зас-то-я-ва-ща-та
среден род зас-то-я-ва-що
членувано зас-то-я-ва-що-то
множествено число зас-то-я-ва-щи
членувано зас-то-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зас-то-я-вай-ки