закрепен

Речник на българския език

1. закрепѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • закрипен
  • зъкрепен
  • зъкрипен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зак-ре-пен
непълен член зак-ре-пе-ния
пълен член зак-ре-пе-ни-ят
ж. р. зак-ре-пе-на
членувано зак-ре-пе-на-та
ср. р. зак-ре-пе-но
членувано зак-ре-пе-но-то
мн. ч. зак-ре-пе-ни
членувано зак-ре-пе-ни-те

2. закрепен — мин. страд. прич. м. р.

закрепен е производна форма на закрепя (мин. страд. прич. м. р.).