закрепявам

Речник на българския език

закрепя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

закрепя̀ваш, несв. и закрепя̀, св.
1. Какво. Поставям някъде неподвижно, стабилно; прикрепям. Закрепи цветето в косата си.
2. Правя нещо по-здраво, по-стабилно. Закрепявам финансовото си положение.
3. Започвам да крепя.
закрепявам се/закрепя се. 1. — Заставам стабилно на неудобно място; задържам се прав. Закрепих се до вратата на автобуса.
2. Прен. Разг. Оставам дълго на служба, пост, ставам стабилен. Закрепи се на учителското място.
3. Прен. Разг. Укрепвам финансово, укрепвам здравословно.
4. За време — оставам дълго без промяна. Закрепило се е хубаво време.
същ. закрепя̀ване, ср.
прил. закрепѐн, закрепѐна, закрепѐно, мн. закрепѐни.

Грешни изписвания (7)

  • закрепявъм
  • закрипявам
  • закрипявъм
  • зъкрепявам
  • зъкрепявъм
  • зъкрипявам
  • зъкрипявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зак-ре-пя-вам зак-ре-пя-ва-ме
2 лице зак-ре-пя-ваш зак-ре-пя-ва-те
3 лице зак-ре-пя-ва зак-ре-пя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зак-ре-пя-вах зак-ре-пя-вах-ме
2 лице зак-ре-пя-ва зак-ре-пя-вах-те
3 лице зак-ре-пя-ва зак-ре-пя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зак-ре-пя-вах зак-ре-пя-вах-ме
2 лице зак-ре-пя-ва-ше зак-ре-пя-вах-те
3 лице зак-ре-пя-ва-ше зак-ре-пя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закрепявал съм закрепявала съм закрепявало съм закрепявали сме
2 лице закрепявал си закрепявала си закрепявало си закрепявали сте
3 лице закрепявал е закрепявала е закрепявало е закрепявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закрепявал бях закрепявала бях закрепявало бяхме закрепявали
2 лице беше закрепявал беше закрепявала беше закрепявало бяхте закрепявали
3 лице беше закрепявал беше закрепявала беше закрепявало бяха закрепявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще закрепявам ще закрепяваме
2 лице ще закрепяваш ще закрепявате
3 лице ще закрепява ще закрепяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закрепявал ще съм закрепявала ще съм закрепявало ще сме закрепявали
2 лице ще си закрепявал ще си закрепявала ще си закрепявало ще сте закрепявали
3 лице ще е закрепявал ще е закрепявала ще е закрепявало ще са закрепявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да закрепявам щяхме да закрепяваме
2 лице щеше да закрепяваш щяхте да закрепявате
3 лице щеше да закрепява щяха да закрепяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закрепявал щях да съм закрепявала щях да съм закрепявало щяхме да сме закрепявали
2 лице щеше да си закрепявал щеше да си закрепявала щеше да си закрепявало щяхте да сте закрепявали
3 лице щеше да е закрепявал щеше да е закрепявала щеше да е закрепявало щяха да са закрепявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закрепявал съм закрепявала съм закрепявало съм закрепявали сме
2 лице закрепявал си закрепявала си закрепявало си закрепявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закрепявал съм закрепявала съм закрепявало съм закрепявали сме
2 лице закрепявал си закрепявала си закрепявало си закрепявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закрепявал била съм закрепявала било съм закрепявало били сме закрепявали
2 лице бил си закрепявал била си закрепявала било си закрепявало били сте закрепявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закрепявам щяла съм да закрепявам щяло съм да закрепявам щели сме да закрепяваме
2 лице щял си да закрепяваш щяла си да закрепяваш щяло си да закрепяваш щели сте да закрепявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закрепявал щяла съм да съм закрепявала щяло съм да съм закрепявало щели сме да сме закрепявали
2 лице щял си да си закрепявал щяла си да си закрепявала щяло си да си закрепявало щели сте да сте закрепявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закрепявал бих закрепявала бих закрепявало бихме закрепявали
2 лице би закрепявал би закрепявала би закрепявало бихте закрепявали
3 лице би закрепявал би закрепявала би закрепявало биха закрепявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зак-ре-пя-вай зак-ре-пя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зак-ре-пя-ван
непълен член зак-ре-пя-ва-ния
пълен член зак-ре-пя-ва-ни-ят
женски род зак-ре-пя-ва-на
членувано зак-ре-пя-ва-на-та
среден род зак-ре-пя-ва-но
членувано зак-ре-пя-ва-но-то
множествено число зак-ре-пя-ва-ни
членувано зак-ре-пя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-ре-пя-вал
непълен член зак-ре-пя-ва-лия
пълен член зак-ре-пя-ва-ли-ят
женски род зак-ре-пя-ва-ла
членувано зак-ре-пя-ва-ла-та
среден род зак-ре-пя-ва-ло
членувано зак-ре-пя-ва-ло-то
множествено число зак-ре-пя-ва-ли
членувано зак-ре-пя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-ре-пя-вал
женски род зак-ре-пя-ва-ла
среден род зак-ре-пя-ва-ло
множествено число зак-ре-пя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-ре-пя-ващ
непълен член зак-ре-пя-ва-щия
пълен член зак-ре-пя-ва-щи-ят
женски род зак-ре-пя-ва-ща
членувано зак-ре-пя-ва-ща-та
среден род зак-ре-пя-ва-що
членувано зак-ре-пя-ва-що-то
множествено число зак-ре-пя-ва-щи
членувано зак-ре-пя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зак-ре-пя-вай-ки