крепя

Речник на българския език

крепя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

крепѝш, мин. св. крепѝх, мин. прич. крепѝл, несв.
1. Какво. Държа здраво, подпирам. Колоните крепят къщата.
2. Кого, какво. Придържам да не падне; внимателно прикрепям. Крепеше огромния денк с багаж на коленете си. Носи детето и го крепи да не се събуди.
3. Прен. Кого, какво. Поддържам, оказвам помощ; подкрепям. Крепи я с пари. Една специалност крепи университета. Лекарствата я крепят.
4. Прен. Кого. Окуражавам, вдъхвам сили. Любовта към децата я крепи. Амбицията го крепи. Надеждата крепи човека.
крепя се. 1. — Придържам се, задържам се да не падна; подпирам се. Едва се крепи на краката си. Крепи се с бастун и върви.
2. Прен. Разг. Поддържам се физически или духовно, имам още сили. Крепя се с лекарства. Крепя се още, работя.

Грешни изписвания (4)

  • крепйа
  • крепйъ
  • крипйа
  • крипйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кре-пя кре-пим
2 лице кре-пиш кре-пи-те
3 лице кре-пи кре-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кре-пих кре-пих-ме
2 лице кре-пи кре-пих-те
3 лице кре-пи кре-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кре-пях кре-пях-ме
2 лице кре-пе-ше кре-пях-те
3 лице кре-пе-ше кре-пя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице крепил съм крепила съм крепило съм крепили сме
2 лице крепил си крепила си крепило си крепили сте
3 лице крепил е крепила е крепило е крепили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях крепил бях крепила бях крепило бяхме крепили
2 лице беше крепил беше крепила беше крепило бяхте крепили
3 лице беше крепил беше крепила беше крепило бяха крепили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще крепя ще крепим
2 лице ще крепиш ще крепите
3 лице ще крепи ще крепят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм крепил ще съм крепила ще съм крепило ще сме крепили
2 лице ще си крепил ще си крепила ще си крепило ще сте крепили
3 лице ще е крепил ще е крепила ще е крепило ще са крепили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да крепя щяхме да крепим
2 лице щеше да крепиш щяхте да крепите
3 лице щеше да крепи щяха да крепят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм крепил щях да съм крепила щях да съм крепило щяхме да сме крепили
2 лице щеше да си крепил щеше да си крепила щеше да си крепило щяхте да сте крепили
3 лице щеше да е крепил щеше да е крепила щеше да е крепило щяха да са крепили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице крепял съм крепяла съм крепяло съм крепели сме
2 лице крепял си крепяла си крепяло си крепели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице крепил съм крепила съм крепило съм крепили сме
2 лице крепил си крепила си крепило си крепили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм крепил била съм крепила било съм крепило били сме крепили
2 лице бил си крепил била си крепила било си крепило били сте крепили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да крепя щяла съм да крепя щяло съм да крепя щели сме да крепим
2 лице щял си да крепиш щяла си да крепиш щяло си да крепиш щели сте да крепите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм крепил щяла съм да съм крепила щяло съм да съм крепило щели сме да сме крепили
2 лице щял си да си крепил щяла си да си крепила щяло си да си крепило щели сте да сте крепили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих крепил бих крепила бих крепило бихме крепили
2 лице би крепил би крепила би крепило бихте крепили
3 лице би крепил би крепила би крепило биха крепили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кре-пи кре-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род кре-пен
непълен член кре-пе-ния
пълен член кре-пе-ни-ят
женски род кре-пе-на
членувано кре-пе-на-та
среден род кре-пе-но
членувано кре-пе-но-то
множествено число кре-пе-ни
членувано кре-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кре-пил
непълен член кре-пи-лия
пълен член кре-пи-ли-ят
женски род кре-пи-ла
членувано кре-пи-ла-та
среден род кре-пи-ло
членувано кре-пи-ло-то
множествено число кре-пи-ли
членувано кре-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кре-пял
женски род кре-пя-ла
среден род кре-пя-ло
множествено число кре-пе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кре-пящ
непълен член кре-пя-щия
пълен член кре-пя-щи-ят
женски род кре-пя-ща
членувано кре-пя-ща-та
среден род кре-пя-що
членувано кре-пя-що-то
множествено число кре-пя-щи
членувано кре-пя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кре-пей-ки