крепели

Речник на българския език

1. крепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

крепели е производна форма на крепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. крепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

крепели е производна форма на крепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).