крепили

Речник на българския език

1. крепили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

крепили е производна форма на крепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. крепили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

крепили е производна форма на крепя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).