крепил
1.
крепил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
крепил
е производна форма
на крепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
крепил —
мин. деят. св. прич. м. р.
крепил
е производна форма
на крепя (мин. деят. св. прич. м. р.).