спарен

Речник на българския език

1. спа̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • спарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спа-рен
непълен член спа-ре-ния
пълен член спа-ре-ни-ят
ж. р. спа-ре-на
членувано спа-ре-на-та
ср. р. спа-ре-но
членувано спа-ре-но-то
мн. ч. спа-ре-ни
членувано спа-ре-ни-те

2. спарен — мин. страд. прич. м. р.

спарен е производна форма на спаря (мин. страд. прич. м. р.).