неотзивчив

Речник на българския език

неотзивчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • неотзевчив
  • неутзевчив
  • неутзивчив
  • ниотзевчив
  • ниотзивчив
  • ниутзевчив
  • ниутзивчив
  • неотзевчиф
  • неотзивчиф
  • неутзевчиф
  • неутзивчиф
  • ниотзевчиф
  • ниотзивчиф
  • ниутзевчиф
  • ниутзивчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-от-зив-чив
непълен член не-от-зив-чи-вия
пълен член не-от-зив-чи-ви-ят
ж. р. не-от-зив-чи-ва
членувано не-от-зив-чи-ва-та
ср. р. не-от-зив-чи-во
членувано не-от-зив-чи-во-то
мн. ч. не-от-зив-чи-ви
членувано не-от-зив-чи-ви-те