безразлѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безразлѝчна, безразлѝчно, мн. безразлѝчни, прил. Който не проявява или не изразява интерес; равнодушен. Той е безразличен към нея.
нареч. безразлѝчно. Всичко ми е безразлично.
същ. безразлѝчие, ср. Отнасям се с безразличие.
нареч. безразлѝчно. Всичко ми е безразлично.
същ. безразлѝчие, ср. Отнасям се с безразличие.
Синоними
- безучастен, хладен, апатичен, индиферентен, равнодушен, студен, пасивен, бездушен, безчувствен, неутрален, безгрижен
- чужд, безинтересен
- вял, безстрастен
- аполитичен
- безизразен
- коравосърдечен
- небрежен, нехаен
- неотзивчив, несъзнаващ
- отпуснат
- незаинтересован
- спокоен
- суров, безсърдечен
- упоен, сънлив, замаян
Грешни изписвания (7)
- безразличин
- безръзличен
- безръзличин
- бизразличен
- бизразличин
- бизръзличен
- бизръзличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-раз-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-раз-лич-ния | ||
| пълен член | без-раз-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | без-раз-лич-на | ||
| членувано | без-раз-лич-на-та | ||
| ср. р. | без-раз-лич-но | ||
| членувано | без-раз-лич-но-то | ||
| мн. ч. | без-раз-лич-ни | ||
| членувано | без-раз-лич-ни-те | ||