1.
упоѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. упоя̀вам
Грешни изписвания (3)
- опоен
- опуен
- упуен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | упо-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | упо-е-ния | ||
| пълен член | упо-е-ни-ят | ||
| ж. р. | упо-е-на | ||
| членувано | упо-е-на-та | ||
| ср. р. | упо-е-но | ||
| членувано | упо-е-но-то | ||
| мн. ч. | упо-е-ни | ||
| членувано | упо-е-ни-те | ||
2.
упоѐн
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
Грешни изписвания (3)
- опоен
- опуен
- упуен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | упо-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | упой-ния | ||
| пълен член | упой-ни-ят | ||
| ж. р. | упой-на | ||
| членувано | упой-на-та | ||
| ср. р. | упой-но | ||
| членувано | упой-но-то | ||
| мн. ч. | упой-ни | ||
| членувано | упой-ни-те | ||
3. упоен — мин. страд. прич. м. р.
упоен е производна форма на упоя (мин. страд. прич. м. р.).